Когато единият иска повече: различното желание в двойката

Колко често се случва

Vowels и Mark (2020, Archives of Sexual Behavior) отбелязват, че различното желание е сред основните причини двойките да търсят терапия. Herbenick, Mullinax и Mark (2014, Journal of Sexual Medicine) го наричат в заглавието си „особеност, а не дефект“ на дългите връзки: при анкета с 179 жени във връзка от поне 5 години разминаването в желанието е често, а много от участничките казват, че опитаните стратегии не са решили въпроса напълно.

С други думи: не сте единствените, и бързо решение няма. Но има посоки, които помагат.

Спонтанно и отговарящо желание

Класическият модел описва желанието като нещо, което идва първо и „отключва“ всичко останало. През 2000 г. Basson от Университета на Британска Колумбия предлага в Journal of Sex & Marital Therapy различен модел, създаден за жените в дълги връзки. В него желанието често е отговарящо: появява се в отговор на близост, докосване и подходящ контекст, а не винаги предварително.

Целта на модела, по думите на авторката, е да не се поставя диагноза „дисфункция“, когато реакцията просто е различна от традиционната схема. Много терапевти днес го използват по-широко, но изследването от 2000 г. е писано за жени, затова не го приписваме автоматично на всички.

Практическият извод: ако единият от вас рядко „иска“ спонтанно, това не значи, че не иска изобщо. Въпросът може да е по-скоро „кой контекст ми помага да поискам“.

Не е проблем на единия

Mark и Murray (2012) изследват 133 двойки студенти и стигат до извода, че вниманието трябва да се премести от „партньора с ниското желание“ към взаимодействието между двамата. Разминаването засяга и двамата, макар и по различен начин.

Контекстът също има значение. Harris, Gormezano и van Anders (2022, Archives of Sexual Behavior) намират в две извадки от жени с партньор мъж и деца, че по-големият дял домакинска работа е свързан с по-ниско желание към партньора, отчасти защото разпределението се възприема като несправедливо.

Какво правят двойките и какво помага

В изследването на Vowels и Mark 229 души описват 17 стратегии в пет групи: оттегляне, разговор, занимание насаме, друго занимание с партньора и „близост въпреки всичко“. Стратегиите, при които двамата правят нещо заедно, са свързани с по-висока удовлетвореност от тези, при които всеки се справя сам. Самото желание обаче не се променя видимо от стратегията.

• Разговор без обвинение. Говорете за чувствата си, не за „честота“. Вижте „Как да говорите за желанията си“.
• Близост без очаквания. Прегръдка, масаж или гушкане, които не са „покана за още“, намаляват напрежението и за двамата.
• Ново занимание заедно. Изследванията за самоизразяване свързват новите общи преживявания с повече желание. Повече в „Новото срещу рутината“.
• По-справедливо разпределение на ежедневието. Особено когато има деца.
• Планирано време за двама. Herbenick и колеги посочват вечерите за двама и планирането сред стратегиите, които жените описват.

Какво обикновено не помага

• Броене и сравняване („Последния път беше преди…“).
• Натиск, сърдене или вина при отказ.
• Мълчаливо отдръпване от всякакво докосване, за да не се „подаде грешен сигнал“.
• Сравняване с други двойки или с филми.

Кога да потърсите лекар или специалист

NHS изброява сред честите причини за ниско желание проблеми във връзката, стрес, тревожност или депресия, бременност и бебе, хормонални промени (включително менопаузата), някои лекарства (например за високо кръвно или антидепресанти), хормонална контрацепция, алкохол и някои хронични заболявания.

• Ако спадът ви тревожи.
• Ако подозирате, че лекарство или контрацепция влияе на желанието ви.
• Ако желанието не се връща след бременност и раждане.
• Ако темата води до постоянни спорове. Семеен терапевт или сексолог може да помогне и на двамата.

Не спирайте и не сменяйте лекарство сами. Обсъдете го с лекаря, който ви го е предписал.

Чести въпроси